Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Красимир Виталиев е роден в Лом. Завършва междинното си обучение в СУ “Димитър Маринов ” в родния си град. Започва следването си по медицина в МУ- Плевен, по-късно се мести в Медицинския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Два мандата е член на Управителен съвет на Асоциацията на студентите медици в България АСМБ- Плевен. Участва в голям брой научни конференции. От самото начало на Коронавирус пандемията работи като доброволец в болничното заведение в Лом.

Д-р Виталиев, по какъв начин решихте да станете доктор?

Никога не ми се е налагало да взема това решение умишлено. Подсъзнанието постоянно ми е подсказвало, че медицината е моето бъдеще. Едновременно с това тя постоянно е била и моето настояще, защото израснах в лекарско семейство. Заради това мога да се похваля, че съм карал наряди в болничното заведение още на 3-годишна възраст, въпреки и без особена визия какво тъкмо се случва към мен. Противно на упованията, родителите ми в никакъв случай не са упорствали да наследя специалността им.

Разкажете спомен от детските и ученическите години за тези моменти, в които сте взел това решение?

Случвало се е да попадам в обстановки, които са претендирали намесата на здравна помощ в годините преди да запиша медицина. В част от тях съм успявал да оказа помощ съответно, което ме е стимулирало в допълнение да избера лекарската специалност.

Коя беше първата Ви среща с „ огромната медицина “, кои бяха провокациите, с които се сблъскахте в първите дни на пандемията?

Първата ми среща с „ огромната медицина ” беше преди началото на пандемията. Немалка част от практиката ми по това време получих в отделения като ОАРИЛ, Вътрешно поделение и „ Спешна помощ “ както в Лом, по този начин и в столицата, където всеки доктор се сблъсква както с най-хубавите, по този начин и с най-лошите моменти в медицината. От връщането към живот на пациент в положение на асистолия, до екзитуса на политравматичен пациент след ПТП.

Във връзка с пандемията, като по-значителни провокации в първите дни регистрирам клиничното държание при пациенти, които с изключение на COVID-положителни се оказваха и с редица други доста съществени съпътстващи болести. Тогава още нямаше гайдлайни, нямахме задоволително опит и познания за лекуването на коронавирусната зараза, само че все пак в Лом си извоювахме славата на едно от най-успешните лечебни заведения за лекуването на COVID-инфекцията.

На какво Ви научи работата в Коронавирус отделението на ломската болница?

Припомни ми, че главните правила в медицината в никакъв случай не трябва да се подценяват. Първите стъпки като подробната анамнеза, обстойния физикален обзор и назначението единствено на нужните проучвания в 99% от случаите са изцяло задоволителни за вярното диагностициране и съответното лекуване на пациента. Това са стадии от диагностиката, които не лишават кой знае какъв брой време, не костват скъпо и носят извънредно доста информация. Дадох си сметка, че в някоя високотехнологична болница нямаше да съумея да схвана това, защото там тези стъпки постоянно се прескачат за сметка на новите способи.

Кои са Вашите учители в специалността - от годините на следването и от времето, през което сте стажант-лекар?

Имам щастието да узнавам нещо ново и скъпо от всеки доктор или сестра, с които се срещам и работя, както в университета, по този начин и в болничното заведение. Голяма част от основите в медицината съм научил и от родителите си, включително и тънкости в общуването с пациента. Голям принос към образованието ми имат и лекарите в ломската болница. Никога не съм задавал въпрос, на който да не съм получил обстоен и стойностен отговор. Истината е, че в Лом разполагаме с отлични експерти като доктор Чавдар Антонов - завеждащ Отделението по реанимация и интензивно лекуване, който дружно с екипа си изправи на крайници пациент, болен от Коронавирус, прекарал 135 дни в отделението, огромна част от това време на командно дишане. Лекар, за който знам, че когато и да е мога да потърся за съвет и ще ми бъде помогнато.

Д-р Георги Савков и доктор Едуард Богомилов от АГ отделението, които са ми дали основите в хирургията – както стандартна, по този начин и лапароскопска. И образците напълно не се изчерпват единствено с тези експерти. Нещо, на което доста бих желал да обърна внимание, са пациентите. Пациентите също са източник на познания. Някои от признаците, които пациентът ще ни каже за болестта си, не са разказани в учебниците, точно тъй като заболяванията не протичат по един и същи метод при всички хора. Именно тези признаци са подводните камъни, поради които някои болести към момента имат секрети от лекарите. Като образец мога да дам смяната в настроението, смяна в пигментацията на кожата и необяснимия вкус или злост към дадени храни, когато след това се диагностицират някои онкологични болести.

Към коя компетентност се насочвате?

Още преди да запиша медицина имам известно привличане към сърдечносъдовата система и патология. И макар че през годините променях желанията си за компетентност неведнъж, те постоянно бяха свързани точно със болесттите на сърцето и съдовете. На тази основа е и окончателното ми желание да специализирам интервенционална кардиология. Истината за жал е, че емболичните произшествия и исхемичната болест на сърцето лишават живота на една немалка част от българите. Това се дължи главно на огромния брой пушачи в България, неправилния хранителен режим и неприятния надзор на артериалното кръвно налягане измежду хората у нас. От друга страна, това е една бързо разрастваща се компетентност, с капацитет да разшири лечебните благоприятни условия в доста медицински области. Пример за това е ендоваскуларната емболизация на тумори. Метод, който разрешава прекратяването на трофиката на тумора. Това е голяма стъпка за ендоваскуларната хирургия и онкологията. Много бих желал да имам опцията да се изучавам от най-хубавите в тази компетентност, да допринеса за развиването й в България и по едно и също време с това да мога малко или доста да въведа част от методите на ендоваскуларните процедури и в лечебни заведения като ломската.

В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?

От ранна детска възраст се занимавам с музика. Дълги години свирех на пиано, след това хванах и китарата, основах рок група, създавахме музика. До ден сегашен музиката е част от свободното ми време. Също по този начин доста обичам да обикалям страната с мотоциклета си. Това сякаш има максимален резултат върху психическото разтоварване при мен. Свободата, която усещаш, когато си яхнал мотора и обикаляш всевъзможни места по непознати пътища, е повече от зареждаща.

Кои правила – човешки и професионални, се стремите да отстоявате постоянно и при всички условия?

Първата ми мисъл, когато против мен застане пациент, е нещо, което татко ми ми беше споделил преди време. А точно, че пациентът идва при теб с проблем, не с каприз или инцидентна волност, и чака от теб да му окажеш помощ. А огромна част от тази помощ идва с отношението. Други правила, които не отстъпвам, са да умея да преценям по кое време мога да оказа помощ и по кое време не мога. Съответно, когато не знам по какъв начин да оказа помощ – да запитвам и да прочета, когато не мога – да го насоча към сътрудник, който може. Но никога не подхващам дейности, за които не съм сигурен, че ще оказват помощ за благополучието на пациентите. Никога не отхвърлям помощ, когато мога да я окажа. Няма и да откажа.

С какво възприятие очаквате идващата 2023 година? Коя е най-голямата Ви фантазия, която желаете да осъществите през новата година?

Със сигурност с любознание. Всяка нова година чакам с любознание, тъй като не знам какви провокации ще ми предложи. А точно те са повода хората да поносим развиване.

Не мисля, че имам съответна фантазия. Имам цели, които безусловно ще реализира, без значение от цената. Една от тях е да мога още повече да влагам в себе си както в персонален, по този начин и в професионален проект.